Австрия среща Балканите в писателски уъркшоп
- Посещения: 672
Пиран, втората "перла на Адриатика", е очарователно средновековно градче с тесни калдъръмени улички, слизащи стръмно от Цитаделата към площада със статуята на цигуларя - виртуоз и композитор Джузепе Тартини, с рибно и яхтено пристанище и - естествено- безброй кафенета, магазинчета за сувенири и крайбрежни ресторанти
От 10-ти до 13 октомври 2013г. в гр. Пиран, Словения, се проведе писателски уъркшоп /творческа работилница/, организиран от Европейски литературен кръг КАПФЕНБЕРГ /Австрия, председател Й. Грасмуг/ и издавания от него годишен литературен алманах РАЙБАЙЗЕН.
Поканени бяха /на свои разноски/ както членовете на кръга, така и всички отпечатани в алманаха автори /освен австрийци и германци, творци от Словения, Унгария, Полша, Сърбия и България - 9 българи, двама от които от Бургас/. Разделени на две групи по интереси / Проза и Поезия/ участниците получаваха от своите ръководители задачи по творческо писане, работата по които приключваше около 18ч., след което се правеха кратки излети /пеш или с автобус/ до близки забележителности, завършващи с дружески вечери в някоя очарователна кръчма на стария град.
На 12 октомври се проведе съвместно четене с гости от Словенския ПЕН-клуб /председател Мариан Стоян/ и ПЕН-клуба на близкия италиански град Триест /президент Антонио де ла Рока/. Звучаха стихове и проза на четири езика: словенски, немски, италиански и английски, което не попречи особено на разбирането, тъй като словенците се славят /заслужено/ с владеенето на чужди езици, а австрийци, германци и италианци нямат проблем с английския. Например чаровната словенска поетеса Барбара Симонити чете свои стихове на словенски, немски и английски език - безупречно и дори без акцент! Де ла Рока чете на италиански и английски език, а водещата австрийка Кристине Тайхман поздравяваше гостите и обявяваше поредния рецитатор на международния английски език, макар че никой от тези хора не бе филолог.
Има над какво да се замислят българските поети и писатели. Колеги, учете езици, никога не е късно! Иначе ще си останем в тесния си вилает, разбирани само от македонци и молдовско-банатски българи, а светът така и няма да научи за нас.
Словения е високоразвита държава, особено в културно отношение.За това вероятно е допринесло положението й ту в границите на Италия /Венецианската република/, ту в Австро-Унгарската империя /до 1918 г./,а също относителната независимост на католическата църква от комунистическата власт в рамките на Югославия. Столицата Любляна е тих, чист и красив университетски град с поддържани стари сгради и църкви, движението се извършва предимно с велосипеди, за които е изградена разклонена мрежа от велоалеи.
В неделя повечето магазини /дори хранителни/ не работят, хората посещават църковна служба, а после сядат на открито в многобройните заведения край реката с красивия Троен мост. Езикът е славянски, дори някои думи са същите като в българския /напр.улица/. Вместо чалга звучат песните и свирните на улични музиканти, мирише на печени кестени, не се виждат мутри, клошари или просяци. Какъв контраст с мръсния, хаотичен и шумен Белград ! И бедната София, залята от сирийски и африкански емигранти, самоблокираща се със стотиците си хиляди автомобили.
Що се отнася до гр.Пиран, втората "перла на Адриатика" /след Дубровник/, това е очарователно средновековно градче с тесни калдъръмени улички, слизащи стръмно от Цитаделата към площада със статуята на цигуларя - виртуоз и композитор Джузепе Тартини, с рибно и яхтено пристанище и - естествено- безброй кафенета, магазинчета за сувенири и крайбрежни ресторанти. Сравнимо е с нашите Созопол и Несебър, но тук в стария град не се строят никакви нови сгради, цигари и алкохол не се продават под път и над път.
Два пъти се губих в лабиринта от улички. В архитектурата се чувства силно италианско влияние, а местната кухня изглежда позната както на австрийците, така и на италианците. Както навсякъде из Балканите се предлага вездесъщия "бюрек", само че айряна наричат "йогурт".
За съжаление моя милост се оказа единственият присъстващ от България. Може би лошите транспортни връзки /нямаме директен самолет, нито влак до Любляна/ или ниския ни материален статус са отказали другите българи. Надявам се на следващата среща, която вероятно ще е в Австрия, да присъстват повече български творци. И едно предложение към нашето бургаско реномирано списание МОРЕ: да обособим секция "Двуезични текстове", както са направили в РАЙБАЙЗЕН , в която да представяме всеки път бургаски автор/ка/ успоредно на български и на немски / английски език. Едва тогава ще може да помислим за някакво сътрудничество между двете издания. Както казват: Мисли глобално, действай локално!
P.S. Авторът ще депозира три броя на алманаха РАЙБАЙЗЕН в Немската читалня /ул.Булаир/ за ползване от интересуващите се четящи и пишещи люде.
Автор: Иван КЕХЛИБАРЕВ
{fcomment}
